“Тракийско злато от България. Легендите оживяват.”

От 30 септември до 30 ноември 2013 г. в Държавния исторически музей в Москва, по време на Дните на българската духовна култура в Русия, ще представи изложбата „Тракийско злато от България. Легендите оживяват.“. Това е съвместна експозиция с исторически съкровища от античността на български държавни и частни музеи: Национален исторически музей, Регионален археологически музей – Пловдив, Регионален исторически музей – Враца, Регионален исторически музей – Русе, Регионален исторически музей – Ловеч, фондация Тракия с частен музей Васил Божков, музей на фондация „Арете – Фол“.\r\n

Ще бъдат представени 317 експонати, значителна част от които – 127 броя, са от най-голямата частна колекция от музей Васил Божков.

\r\n\r\n\r\n

Фиала, злато, V в. пр. Хр.

За първи път в международна изложба си партнират държавни и частни музеи, които събират в една обща представителна експозиция едни от най-значимите и ценни експонати от древна Тракия – съкровищата от Летница, Борово, Златиница, Панагюрското и Рогозенското съкровище – стотици уникални златни, сребърни и позлатени инсигнии, царско военно – нападателно или предпазно, снаряжение, погребални дарове, ритуални съдове и бижута, които представят почитта към Дионис, митовете за Орфей и амазонките, и др.

\r\n

Подготовката на изложбата е възложена на Националния исторически музей от България. Екипът, направил подбора на експонатите, включва двама от членовете на фондация Тракия – проф. д-р Иван Маразов и проф. д-р Веселина Инкова, както и двама експерти от НИМ – Елка Пенкова и д-р Любава Конова.

\r\n

Тя е замислена и реализирана като разказ за траките, тяхната вяра и обредност, представен чрез експонати в няколко тематични кръга.

\r\n

Първият от тях е за Тракийския цар. В представянето на неговия образ като тракийски владетел, воин и жрец, са включени инсигнии, експонати от въоръжение и ритуални съдове.

\r\n

Военното снаряжение е представено чрез мечове, ножници, шлемове, ризници и др. Два от трите меча в изложбата са от музей Васил Божков – ранен меч от бронз с позлатена дръжка от ХІ – Х в. пр. Хр. и меч – махайра от ІV в. пр. Хр., с с уникална дръжка с изящна дръжка, представяща фигура на препускащ кон с инкрустирана с мед юзда.

\r\n

Нападателното снаряжение е допълнено и от ножница в сребро и злато с датировка от ІІ пол. на ІV в. пр. Хр.

\r\n

Отново два от представените в изложбата три шлема са от музей Васил Божков. Единият е бронзов шлем с пластична украса – набузници и апликации от ІV в. пр. Хр., а другият е шлем от ІІ пол. на ІV в. пр. Хр., изработен от над 2000 пластични желязни люспи, монтирани върху кожа.

\r\n

Същият музей участва с представената в изложбата броня от бронз, датираща от V – ІV в. пр. Хр., чиято инкрустация на лабрис, при това от желязо, свидетелства за нейната аристократична, царска принадлежност.

\r\n

Музей Васил Божков притежава колекция с най-голям брой ритони в целия Свят- един от престижните ритуални царски регалии. В тази изложба участва с цели 10 от тях, изработени от сребро и злато, с протоми на кон, елени, козел, кентавър и овен. Обредните съдове се допълват от златна фиала от VІ в. пр. Хр. и чаша с форма на овнешка глава, сребро с позлата, ІІІ – І в. пр. Хр.. Следват инсигнии за аристократична представителност – златен венец от втора половина на ІV в. пр. Хр. (един от трите венеца в изложбата), 2 златни гривни от края на VІ – началото на V в. пр. Хр., погребална златна маска от първа половина на V в. пр. Хр. и др..

\r\n

Вторият тематичен кръг в изложбата е свързан със значимостта на коня в земята на „конелюбивите“ траки, чието притежание е израз на висш социален ранг, атрибут на могъщество и власт. Свещеното животно на владетеля, неговия божествен охранител и неразривен спътник, съпровождащ го и в последния му земен път, отвеждащ го до безсмъртие в света на отвърдното. Носител на знаковата значимост и магическата функция на коня и негов, и на собственика му апотропей, е украсата на конската амуниция и най-вече елементите на оглавника, овенчаващи най-сакралната част на коня – главата, съсредоточие на духовната му енергия и сила. В качеството си на божествен знак за придобиване на власт, самата конска амуниция за траките е обект на погребване, като „съкровище“. Не случайно в изложбата са включени седем гарнитури и отделни апликации към конкки амуниции, чиито специфичен стил и технология на изработка отразяват тракийския тип украса на конската юзда. Пет почти пълни гарнитури в изложбата, две съдържщи основните семантично значими апликации, както и няколко отделни, са от музей Васил Божков.

\r\n

\r\n

Третата тема е свързана с Орфей и e застъпен изцяло от артефакти на музей Васил Божков.

\r\n

\r\nИмето на Орфей е назоваване на чуждата за елинското мислене представа за Смъртта като преминаване и живот Отвъд – крайната цел на човешкото съществуване. Античната литература му приписва авторството на космогонии и теогонии, различни от официалната Олимпийска религиозна представа за структурирането на космоса. Сравнително устойчив остава през вековете тракийският произход на певеца, с което митологията и литературата подчертават причината на тази различност, която в елинската философия е наречена орфизъм – религиозно-философско учение, основано на безсмъртието на душата.\r\n

По думите на проф. Александър Фол, образът-идея Орфей е най-ярката метафора на тракийската Вяра в безсмъртието. Появата на певеца-учител-посветител Орфей върху предмети-знаци в тракийска среда вероятно идентифицира принадлежността на притежателя им към кръга на посветените в тази вяра-знание, съизживявана през смъртта и новото раждане на Учителя.

\r\n

Ритон с протоме на козел от сребро с позлата края на V в. пр. Хр., върху чийто фриз е изобразена сцена от убийството на Орфей – разярени жени го нападат от двете страни. Следват изящен кантарос от сребро с позлата с два различни сюжета, изобразени от двете му страни, датиран от последна четвърт на V в. пр. Хр. и киликс от сребро с позлата от 430 – 425 г. пр. Хр..

\r\n

Следващите тематични кръгове представят митовете за амазонките, Дионис и вярата на траките, чрез различни статуетки на божества. Тъй като траките нямат писменост, техният бит и вяра са представени чрез блестящи произведения от злато и сребро, подробни сюжети, изрисувани върху различни фиали, ситули, различни съдове от теракота и т.н. Всички те представляват истинска наслада за окото, както на експерта, така и на любителя.

\r\n

В допълнение към артефактите, вкючени в изложбата, иновативен елемент е представянето на постери на едни от най-значимите и най-интересните експонати, илюстриращи процеса на реставрация и консервация и технико – технологични изследвания, с което улесняват културно историческата им интерпретация.

\r\n

Така се постига едновременно допълнително обогатяване на познанията на специалистите и разкриване пред широката публика на пътя на експоната от земята до музея.